Майката бяга в Италия, бащата се самоубива, социалните помагат на 3 деца да останат заедно
Държавата оказа помощ на леля им Мая да отгледа Петьо, Натали и Патриция заедно с двете ѝ лични дъщери
“Беше ни доста тежко, по през целия ден плачехме и престанахме да мислим за учебно заведение, когато мама ни напусна. Тя избяга от нас. Остана ни единствено тати, само че и той плачеше със сълзи, оплакваше се, че ориста неприятно го е блъснала, очите му потъмняха, не се усмихваше, чудехме се по какъв начин да удавим мъката… ”
Това е разказът на три осиротели деца от Берковица.
Когато Петьо е на 6 година, Натали на 5 година и Патриция на 4 година, майката напуща фамилията и отпътува за чужбина. Оттогава не е търсила децата си и не се е интересувала от тях.
Семейството е доста заедно СНИМКА: Личен списък
Няколко месеца по- късно, през януари 2007 година, бащата на децата стига до цялостно обезсърчение. Преценява, че не може да се грижи за Петьо, Натали и Патриция, и тримата са настанени в профилирана институция. Тогава стринката и чичото по бащина линия Мая и Пламен Ангелови декларират предпочитание да поемат развъждането им, описа шефът на “Социално подкрепяне ” в Берковица Ваньо Иванов.
Ваньо Иванов СНИМКА: Авторът
През 2009 година двете девойки са преместени в център за настаняване от фамилен вид. Баща им ги посещавал със сълзи на очи, само че бил безапелационен, че няма опция да се грижи за тях.
Съдбата нанася още един удар на клетите деца. През 2010 година татко им се обесва. Стринка им, която децата към този момент одобряват за майка, внезапно се оказва, че би трябвало да отгледа пет. А едното е с увреждания.
Тогава на помощ идват обществените, освен това – те станаха наши другари, споделя втората им майка Мая Ангелова, която е начална учителка в главното учебно заведение в ромската махала в близкия курорт Вършец.
“Делото по реинтеграция на девойките при нас се гледа на 14 септември 2010 година Натали и Патриция и по-големият брат Петьо заживяха при нас, а аз хем се радвах, хем, въпреки това, се чудех по какъв начин ще ги подготвя за учебно заведение. Тогава Бог ми прати една жена с обилно сърце, хотелиерка, която ми даде 300 лева ”, споделя Мая. Отпускат им месечна помощ за потребностите на децата.
Социалните
търсят разнообразни
разновидности и не
стопират да
оказват помощ на
фамилията
Всяка година отпускат по 100 лева на дете за образователни материали. Подготовката за образователната година на пет деца е предизвикателство за двамата родители. Давани са им пари за присъединяване в екскурзии, а през 2015 година и еднократна помощ за интервенция на Петьо от херния и 330 лева за очила на Патриция, която е със 7 диоптъра. С държавни пари Натали е била на училищен лагер на море през 2017 година, а също са им издадени персонални карти, изброява Иванов.
Според началника на Отдела за протекция на детето Цветелина Шойнева с изключение на финансова поддръжка двете служби в Берковица са полагали грижа за сираците с съвещания и съдействия.
Мая Ангелова, Патриция и началникът на Отдела за протекция на детето Цветелина Шойнева СНИМКА: Снимка: Авторът
Всеки месец обществените посещават дома на фамилията, където, като се изключи че наблюдават грижата за децата, приказват и за настоящи проблеми с развъждането и израстването им. “Стремяхме се към развиване на техния капацитет – създаване на битови умения, основаване на прочувствени връзки сред трите деца с останалите, поддръжка в акомодацията им при първичното настаняване. Социалните се заемат даже с следене и анализиране на приятелския им кръг, с цел да не попаднат на нездравословни въздействия. Осъществен е и надзор и са осведомени с рисковете, които крият обществените мрежи. Тази поддръжка е в целия обучителен интервал на децата ”, напомня Цветелина Шойнева.
Социалната работа в Берковица е проучвала избягалата майка. Установили, че евентуално е в Италия, не се е прибирала в родното си село, съседите не са я виждали от години и даже са я не запомнили, а къщата е полуразрушена.
“Когато разбрах, че тези три деца остават сами, си помислих какво ще е, в случай че се случи на моите. Аз съм безвъзвратен оптимист и взех решение да ги взема ”, спомня си майката. Преди да направи решаващата стъпка, потърсила съвет от най- околните си другари.
“Ти си луда!
Как се гледат
пет деца в
днешно време!?
Ще можеш ли да се оправиш? То не е единствено да ги нахраниш и облечеш. Трябва да успееш и да ги възпиташ. Не се захващай с това. Гледай си живота. Те са ви родственици, само че който е раждал деца, да си ги гледа! Имаш хубаво семейство, работа, две положителни деца. Не си вземай пакост на главата ”, казвали ѝ те. Но думите не стигнали до сърцето на Мая и тя прави най-трудното решение в живота си – да вземе децата. “Страхувах се от неизвестността, от това дали ще съумея да ги възпитам добре, даже и от това по какъв начин ще ме одобряват. Децата бяха настанени в домове. Майката отпътува да “печели ” в друга страна, само че не помни да се върне и да ги потърси ”, спомня си Мая.
Един ден тя получава позвъняване, че Петьо е с пневмония и е в болница в прилежащ град. Семейството незабавно отива да го види. “Беше слабоват и отпаднал от заболяването. Когато ни видя, се зарадва. Хвана ме за ръката и ми сподели: “Стринке, ела да видиш! Имам сладки и играчки ”. Когато влязохме в болничната стая да забележим сладките, той
отмести дюшека
и там имаше
коричка самун,
късче
елементарна
бисквита и
счупено детско
пистолетче
Не устоях и заплаках. За себе си взех решение, че ще го вземем вкъщи. Обещах му го, а аз държа на обещанията си ”, споделя тя. Подава молба в Отдела за протекция на детето и процедурата стартира. Има вид – да вземат и девойки, или да бъдат дадени за осиновяване. Второто означаваше, че ще бъдат разграничени и може в никакъв случай повече да не се видят, добавя Мая. Тя незабавно събира “семейния съвет ” и всички единомислещо вземат решение да вземат и девойките.
Децата обичат да се забавляват дружно. СНИМКА: Личен списък
Имаше сложни моменти, само че имаше и такива, в които осъзнаваш, че обичта, която си дал, се връща многократно. Благодарна съм и на моите дъщери, които ме подкрепяха от самото начало. Радвам се, че са благородни и положителни, не крие гордостта си Мая. Тя не се сърди на приятелите си, които първоначално я спирали, само че в този момент ѝ оказват помощ с каквото могат.
Никога не съжалих за постъпката си. Децата са най-ценното благосъстояние. А детската любов, която получих, беше в петорен размер, щастлива е майката. И постоянно им споделя: “Няма да ви простя, в случай че се скарате за нещо материално, обичайте се! ”
Мая Ангелова счита, че даже да се появи родната им майка, която ги е изоставила, те няма да проявят интерес.
И признава, че в дома им постоянно е разбъркано, само че им е радостно. Майката на петте деца написа стихове и разкази и е измежду учителите създатели, които печелят награди. Автор е на книгите “Сърце на части ”, “Пропуснати мигове ” и други.
Нейните две девойки Симона и Натали са приключили към този момент висше обучение със компетентност “Култура и медии ”. По-голямата Натали 4 година подред е на студентски бригади в Америка. Така купила мобилни телефони на брат си и сестрите. И в този момент обществените чиновници не престават работа с Натали, Патриция и фамилията.
Петьо към този момент е на 19 година и работи. Обича да композира и да миксира музика и е взел участие в постановки към учебния спектакъл. “Подкрепяме се постоянно, сестрите ми имат триумф над междинното равнище, по- мъчно ѝ е на Патриция поради очите, тя е пропуснала доста уроци, само че с майка ми наваксва ”, споделя баткото. И добавя, че постоянно има точни попадения във волейбола, когато сестрите му са измежду публиката.
Натали мечтае да учи за зъботехник, през май ще бъде абитуриентка. Тя се интересува от спорт и създава ръчно разнообразни фигури, сувенири и други декорации за бита.
“Мечтая да стана или ортодонт, или фотограф, за жалост, нямам прекрасен фотоапарат. Посещавам състезателен клуб по волейбол и се представям добре и в открити уроци в учебно заведение ”, похвали се Патриция, която е в 11-и клас.
“Толкова са благи и будни тези деца, че постоянно си споделям – струва си страната да влага в тях, техните персонални триумфи са доказателство за сполучливата им реинтеграция и реализиране на най-хубавото – развъждане в любящо и грижовно семейство ”, споделя Цветелина Шойнева.
“Доволна съм от помощта на обществените служби. Жалко е, че паричните средства, които се отделят, са незадоволителни. Ние живеем под минимума. Миналото лято рязах гъби в една компания, постоянно търсим спомагателна сезонна работа ”, споделя майката.
Инфо: 24 часа
